Definition and meaning of атмосфера

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Атмосфера е общото име за слоя газове, обгръщащ тяло с достатъчно голяма маса. Газовете се привличат от гравитацията на тялото, и се задържат, ако са достатъчно студени и привличането е достатъчно силно. Някои планети се състоят почти изцяло от газове и така имат извънредно дълбока атмосфера. (Вижте Газов гигант).

Състав на атмосферата

• постоянни съставки - азот N₂ (78%), кислород O₂ (21%), аргон Ar (0,93%), неон Ne, хелий He, криптон Kr, ксенон Xe, водород H, метан CH₄, други (0,04%)]

• промениливи - H₂O пари – от 0 до 4%, въглероден диоксид (CO₂) – 0,036%, озон (O₃) – 0,00001%

• примеси :

- с естествен произход: водни капки, ледени кристалчета, прах от почвата, частици морска сол, вулканска пепел, микроорганизми;

- с изкуствен произход: сажди, дим от горива, продукти от промишлеността и др.

Водни пари

Колкото температурата е по-висока ,толкова е по-голямо абсолютното съдържание на водни пари в атмосферата й.Обратно във височина, с отдалечаване от източника на водни пари ,съдържанието на водни пари бързо намалява.

Прах

Прахта (от вулканите) досигаща до голяма височина ,намалява интензивността на слънчевата радиация.

Течните, твърдите и газовите примеси в атмосферата, които изменят нейния състав са замърсители на въздуха.

Строеж на атмосферата

В строежа на атмосферата се разграничават пет сфери — тропосфера, стратосфера, мезосфера, термосфера (йоносфера) и екзосфера, между които има преходни слоеве — тропопауза, стратопауза, мезопауза. Всяка сфера се характеризира със специфични свойства и различна температура. В преходните слоеве температурата е постоянна.

• Тропосферата се простира до 10 km над земната повърхност. В нея се формират маси, облаци, ветрове и валежи.
• Стратосферата е от 10 до 50 km височина. В нея има слой с максимална концентрация на озон, който има най-важното значение за развитие на биосферата.
• Мезосферата е от 50 до 80 km височина и е съставена от разпръснати газови молекули. В нейната горна част температурата е около −80 градуса.
• Термосферата е до 700–800 km височина. В нея температурата се повишава поради прякото поглъщане на ултравиолетови слънчеви лъчи.
• Екзосферата е преходният слой между атмосферата и Космоса.

Процеси в атмосферата

Основните процеси в атмосферата са нагряването и изстиването на атмосферния въздух, изпарението и кондензацията, движението на въздуха.

Нагряване и изстиване

Основен източник на топлина за Земята е Слънцето, което излъчва огромно количество енергия. Вътрешната топлина на Земята е също голяма, но земната кора е прекрасен изолатор и почти не я пропуска. Под влияние на слънчевите лъчи земната повърхност се нагрява. Най-силно се нагряват районите около Екватора, между тропиците, където слънчевите лъчи падат почти отвесно. В посока към полюсите слънчевите лъчи падат все по-полегато и в тези части от света е студено. Количеството радиация, което постъпва на земната повърхност, е най-голямо в малките ширини(горещ топлинен пояс) и по-малко – в големите ширини (студен топлинен пояс). Едновременно с нагряването на Земята протича и отдаване на топлина в пространството. Колкото е по-нагрята земната повърхност, толкова повече топлина отделя. Затова топлоотдаването е по-голямо през деня, отколкото през нощта, и повече през лятото отколкото през зимата. Отделяната топлина затопля приземния въздух и затова той е най-топъл близо до земята. Във височина температурата на въздуха се понижава. Сушата се нагрява и истива по-бързо от водата, затова въздухът над нея през лятото е по-топъл, а през зимата – по-студен в сравнение с този над водната повърхност.

Изпарение и кондензация

Нагряването на земната повърхност предизвиква отделяне от нея на водни пари, или изпарение. Най-голямо е изпарението от океаните, а най-малко над пустините. На определена височина в атмосферата водните пари се сгъстяват, охлаждат и преминават в малки водни капки. Този процес на кондензация се съпътства с образуване на облаци и мъгли. При определени условия водните капки натежават и падат на земната повърхност във вид на валежи – течни (дъжд) и твърди (сняг, град). Под влияние на кондензацията на земната повърхност се образуват роса и слана.

Движение на въздуха

• Атмосферно налягане. Различно затопляне на земната повърхност предизвиква нееднакво атмосферно налягане. Въздухът има определено тегло и оказва натиск върху земната повърхност, който се нарича атмосферно налягане. Различното нагряване и затопляне е причина за различното атмосферно налягане в определени райони на Земята. Когато въздухът е силно нагрят, той се разширява и се издига във височина. При ниски температури е обратното. Районите, които се нагряват по-силно, затоплят повече атмосферния въздух и над тях той се издига във височина. Там атмосферното налягане е най-ниско. Местата, които се загряват по-слабо, се характеризират с по-студен и тежък въздух и над тях атмосферното налягане е най-високо.Зони с високо атмосферно налягане са тропиците и полярните райони, а с ниско – субполярните. Разликите в атмосферното налягане предизвикват хоризонтални (адвекция) и вертикални (конвекция) движения на въздуха.
• Атмосферна циркулация. Разпределението на атмосферното налягане е причина за формирането на общата атмосферна циркулация на Земята – движения на въздуха от районите с високо атмосферно налягане към районите с ниско атмосферно налягане. Във височина се развива противоположно движение на въздуха в обратна посока и по този начин се образуват циркулационни кръгове. В атмосферната циркулация се образуват три циркулационни зони: зона на пасатна циркулация (тропици-екватор), зона на западните ветрове и на на полярна циркулация (полюси-умерени ширини).
• Циклони и антициклони. Движението на атмосферния въздух е свързано с образуването на огромни вихри – циклони и антициклони. Въздухът в циклона се движи възходящо от центъра към периферията поради ниското атмосферно налягане в центъра на вихъра. В циклоните на умерените ширини има два сектора – с топъл и студен въздух, разделени от топъл и студен атмосферен фронт. Въздухът в антициклона се движи низходящо от от центъра към периферията, където налягането е по-ниско.

Вижте също

• Атмосфера на Земята.

.