Нилс Бор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нилс Бор | |
---|---|
Роден | на 7 октомври 1885 в Копенхаген, Дания |
Починал | на 18 ноември 1962 в Копенхаген, Дания |
Професия | физик |
Научен ръководител | Кристиан Кристиансен, Ърнест Ръдърфорд |
По-важни награди | Нобелова награда за физика (1922) |
Съдържание |
Биография
Роден е на 7 октомври 1885 г. в Копенхаген, Дания. Баща му е професор по физиология в Копенхагенския университет, а майка му произлиза от добре известно сред банковите, политическите и интелектуалните среди еврейско семейство. В дома им редовно се провеждат оживени дискусии по различни научни и философски въпроси. През 1908 г. завършва университета в Копенхаген. Защитава докторска дисертация през 1911 г. Работи в Кеймбридж с Джоузеф Джон Томсън и в Манчестър с Ернест Ръдърфорд. В периода 1914 - 1916 г. чете курс по математическа физика в Манчестър. През 1916 г. получава катедрата по теоретична физика в Копенхаген.
Нилс Бор е основател на Института по теоретична физика в Копенхаген и създава там световна научна школа. От 1920 до 1962 г. е негов директор.
През годините 1943 - 1945 работи в САЩ. Участва в проекта Манхатън за създаването на атомната бомба.
Умира на 18 ноември 1962 г. в Копенхаген вследствие на сърдечен удар.
Научни постижения
Нилс Бор създава теорията на атома, в основата на която са планетарният модел на атома, квантовите представи и предложени от него постулати. През 1923 г. въз основа на своя модел на атома той първи успява да обясни периодичната система на елементите на Менделеев. Теорията на атома на Бор обаче била непълна и вътрешно противоречива, защото механично обединява понятия и закони от класическата физика с квантови условия.
Количествено обяснение на многообразието на явленията в атомния свят дава квантовата механика, за чието същинско развитие големи заслуги имат Бор и неговият институт. Главната идея на Бор се състои в това, че заимстваните от класическата физика динамични характеристики на микрочастиците - координати, импулс, енергия, не са присъщи на самата частица. Те се разкриват във взаимните им връзки с класическите обекти, за които тези величини имат определен смисъл. В резултат е създадена обща теория, която обяснява всички процеси в микросвета в нерелативистката област и като граничен случай автоматично води до класическите закони и понятия. Поставени са и основите на релативистката теория.
През 1927 г. Бор формулира най-важния принцип във физиката - принципа на допълнителността, а през 1936 г. - фундаменталната за ядрената физика представа за протичането на ядрените реакции - модела на сложните ядра. През 1939 г. съвместно с Дж. А. Уилър развива теорията за деленето на ядрото - процеса, при който се освобождават огромни количества ядрена енергия.
Бор създава световна научна школа. Израсналите в неговия научен институт физици работят по целия свят. Любимият му ученик и близък приятел е Е. Ландау. Бор е член на Датското кралско научно дружество, а също и на много други научни дружества и академии. Получава Нобелова награда за физика през 1922 г.[1]
Външни препратки
Източник
- ↑ <Р. Мур. Нильс Бор - человек и ученый, изд. Мир, М.,1969.
.sa:नील्स बोह्रsco:Niels Bohrsh:Niels Bohr.