Definition and meaning of лъженаука

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лъженау̀ка или Псевдонау̀ка (на гръцки: ψευδής - лъжлив, неверен + наука) ^[1] е вид твърдение, дейност, метод, практика или теория които твърдят, че са научни и които на пръв поглед дори може да изглеждат научни, но на които липсват някои от характерните за науката изисквания:

1. не използват научния метод
2. не могат да представят разумни и достоверни доказателства
3. не отговарят на елементарни научни критерии

Разбира се, съществуват епистемологични разногласия по отношение на научния метод и използваните критерии за разграничаване на науката от псевдонауката и по принцип за намиране на обективен и надежден начин за класифицирането им.^[2]

Най-общо казано псевдонауката се характеризира с неяснота, непълнота, изопачаване или преувеличаване на ефектите и обикновено липса на прогрес в развитието на теорията и нежелание за експериментална проверка.^[3]

Отличителни особености

Трябва да различаваме псевдонауката от неизбежните научни грешки и от паранауката като исторически етап от развитието на науката. Характерните отличителни черти на псевдонаучната теория са:

• игнориране или изкривяване на факти, известни на автора на теорията, но противоречащи на неговите постановки;
• нефалсифицируемост (несъответствие с критерия на Попър), т. е. невъзможност да се извърши експеримент (макар и мислен), един от принципно възможните резултати от който би противоречал на дадената теория;
• отказване от опити да се сверят теоретичните изчисления с резултатите от наблюденията при наличие на такава възможност, замяна на проверките с позоваване на «интуицията», «здравия разум» или нечие «авторитетно мнение»;
• използване в основата на теорията на недостоверни данни (т. е. данни, непотвърдени от поредица независими експерименти или от изследователи, или пък намиращи в границите на грешката на измерване), или на недоказани положения, или пък е основана на грешки в изчисленията. Към тази точка не се отнася научната хипотеза, ясно определяща базовите положения.

С други думи, псевдонауката игнорира най-важните елементи на научния метод — експерименталната проверка и поправянето на грешките. Отсъствието на тази отрицателна обратна връзка лишава псевдонауката от връзка c обекта на изследване и я превръща в неуправляем процес, силно подложен на натрупване на грешки.

Трябва да се отбележи, че съществуват и постоянно се появяват множество теории и хипотези, които могат да изглеждат псевдонаучни по ред причини:

• нов, непривичен формализъм (език на теорията);
• фантастичност на следствията от теорията;
• отсъствие или противоречивост на експерименталните доказателства (например, вследствие на недостатъчна технологична осигуреност);
• отсъствие на информация или знания, необходими за разбирането й;
• използване на терминология от стари, отхвърлени от науката възгледи за формулиране на новите теории;
• конформизъм на този, който я оценява.

Ако авторът на теорията предвижда потенциалната възможност тя да се подложи на независима проверка, то тази теория не може да се нарече лъженаука, каквато и да е «степента на налудничавост» на тази теория (по думите на Нилс Бор). Някои такива теории може да станат «протонауки», пораждайки нови направления в изследванията и нов език за описване на действителността.

От друга страна, «степента на налудничавост» на теорията или нейното непризнаване все още не са достатъчен признак за нейната новост и научност, въпреки че много псевдоучени са склонни да апелират за това.

Не бива също така към псевдонауката да се отнася това, което поначало не е наука и е свързано с други аспекти на живота, например религия, философия, спорт, театър, фолклор, психотерапия.

Класификация. Критерии

Отнасянето на някои видове човешка дейност към псевдонауката нерядко става постепенно, успоредно с развитието на човечеството и с отхвърлянето на остарелите разбирания.

Така, някои емпирични науки от миналото са дали значителни резултати, но към днешния момент те са се изродили и са станали раздели на окултизма, например:

• Алхимия — дала е началото на химията
• Астрология — дала е началото на астрономията

Всъщност това са «протонауки» от миналото, предшественици на съвременната наука. Псевдонаучни днес са само опитите те да се използват като алтернатива на съвременната наука, използването на тяхната „почтена възраст” като оценка за истинността им.

Ето някои примери за по-съвременни теории, които или не са преминали проверка, или изцяло са преразгледани и преобразувани в съответствие с нови данни:

• Теория за топлорода — дала е началото на молекулярна термодинамика
• Теория на Ламарк — дала е началото на еволюционната теория на живота, в противовес на религиозната догма за «Акта на Сътворението».
• Теория за световния етер (ефир) — тя е била една от първите смели опити да се изучи структурата на «пустотата», «празното» пространство, като е провокирала цяла редица експерименти по нейната проверка, които са довели до основно преразглеждане на понятието за физическия вакуум. Във физиката днес продължават изследванията на структурата на веществото, включително с използването на неутралния термин «световен ефир», съдържанието на който, естествено, кардинално е променено.

Други «науки», обратно, са се появили като некоректни опити да се основе нова, алтернативна наука:

• Ново учение за езика, или яфетическа теория
• Критична историография, в частност «нова хронология»
• Торсионни полета
• Теория на вълновия геном
• Информациология

Трети са опит да свържат съвременните научни теории с религиозни или мистически учения:

• Телегония
• Парапсихология (телепатия, телекинеза)
• Християнска психология
• Научен креационизъм
• Интелигентен дизайн

Накрая, четвърти представляват различни видове учения («оздравителни системи», психологически учения, политически движения и др. под.), близки до религиозните:

• Валеология
• Дианетика
• Хомеопатия
• Инвайрънментализъм
• Френология

При тези науки в различна степен присъстват както елементи, които могат да се приемат от «доказателствената наука», така и елементи-постулати, които привържениците на такива науки приемат без доказване (например, потенциране и «пренасяне на информацията» в някои хомеопатични школи).

Не трябва да се забравя, че в момента на своето появяване това, което днес се нарича паранаучни течения, са били естествени съставки на общия научен процес. Така, хомеопатията е дала на науката системата за верификация на експерименталните изследвания (т. нар. двоен сляп метод), положила е основите на имунологията и нискодозовата терапия; алхимията е естествен предшественик на химията и фармакологията.

„Ефект на Галилей“

Бидейки непризнати от официалната наука, много псевдоучени обичат да се сравняват с Галилео Галилей, който е преследван заради неговата научна теория, противоречаща на тогавашните представи. Това им придава известен ореол на „борци със закостенялата официална наука“. Обаче при по-внимателно разглеждане трябва да се признае, че такава аналогия е неуместна. Едва ли е коректно да се прави сравнение между Инквизицията с нейния репресивен апарат и съвременното научно общество. Освен това, въпреки противодействието на църквата, много скоро учението на Николай Коперник е признато от останалите учени, за разлика от ученията на псевдоучените (така например астрологията не е получила никакво потвърждение в течение на стотици години съществуване).

В същото време консервативни представители на научното общество, говорейки от името на науката, в съчетание с тоталитарен държавен режим, могат да задушат челната научна мисъл не по-зле от „Светата инквизиция“. Така, през съветско време формалната генетика и кибернетиката дълго време се смятат за лъженауки, (по-точно, за „буржоазни лъженауки“) като закостенялата академична система не им дава възможност да се развиват. Разбира се, не трябва еднозначно да се прехвърлят гоненията на кибернетиците и генетиците върху съвестта на днешните, макар и закостенели учени. Важен аспект по онова време е било вмешателството на идеологията в научния процес.

Вижте също

• Фалсифицируемост
• Мракобесие
• Шарлатанство
• Научни трикове
• Паранаука

Източници

1. ↑ Забележка: Научният термин е псевдонаука, понякога в ежедневието или от ненаучни среди като синоним се използва лъженаука и много по-рядко квазинаука или ненаука
2. ↑ Outline of an anarchistic theory of knowledge
3. ↑ Отличима ли е истината от лъжата

.